Повече за мълниите и защитата от тях

Земетресенията, тайфуните, ураганите, мълниите – това са природни явления, или по точно – природни бедствия. Във всичките тях е концентрирана огромна енергия от природата. Тази енергия е несъпоставима с никоя друга. Всички те най-често предизвикват човешки жертви, разрушения пожари.

За времето на своето съществуване човекът се е научил да предприема мерки за защита от тези природни бедствия.
Така например в Япония, независимо че се намира в зона със силна земетръсна активност, почти не се съобщава за разрушения и човешки жертви, получени от земетресения. Това се дължи основно на взетите от правителството и цялото общество високоефективни мерки. За разлика от посоченото, в други райони, където не се изследват и не се води борба с природните стихии, жертвите и разрушенията са катастрофални.

Много често се успокояваме с факта, че тези природни бедствия се появяват сравнително рядко и няма да се стоварят точно върху нас. Така не обръщаме сериозно внимание и не вземаме сериозни мерки за защита от тях. Сещаме се за това точно тогава, когато тази беда ни сполети. За съжаление, тогава вече е много късно.

Горепосоченото в пълна сила се отнася и за мълниите (известни в бита ни като гръмотевици и светкавици). По своята природа те представляват природно явление с  акумулирана в него огромна електрическа сила. За съжаление, изследванията на метеоролозите (не само у нас) показват, че през последните години гръмотевичната активност в България се е повишила почти два пъти… Преживяното от нас през последните месеци безусловно ни убеждава в тази констатация.

А какво е мълнията (гръмотевицата)?

Появяващото се вътре в движещия се облак силно въздушно течение довежда до триене на създадените в неговите недра водни капки. По този начин облакът получава електрически заряд, с обратна полярност на този на земната повърхност. С движението на облака, неговият  заряд непрекъснато увеличава силата си. На практика, в природата се образува един огромен кондензатор с два полюса: единият е облака, а другият – земната повърхност или друг съседен облак. Впоследствие напрежението в този кондензатор постепенно се покачва до момента неговия пробив. И тогава…

Зарядът от облака се насочва в посока към земната повърхност. След това настъпва момент, в който…

Многобройни електрически заряди тръгват от различни точки на земната повърхност (в т. ч. сгради, съоръжения, дървета и т. н.) да посрещнат заряда на облака.

Но само там, където въздушният слой има най-ниско електрическо съпротивление, се извършва придвижването и срещата на двата противоположни електрически заряда – този от облака и този от земната повърхност (съседен облак). Точно в тази точка се проявява МЪЛНИЯТА с нейните характерни елементи – йонизация /заслепяваща светлина/, силен звук /гръм/, висока температура и др. В кое място въздушният слой има най-ниско електрическо съпротивление, никой не може да предскаже – „Божа работа”, както казва народът ни.

Изводи:

1. вследствие на посочения по-горе принцип, мълнията не „избира” най-късият път, а най-ниското електрическо съпротивления на въздуха.
2. не всякога мълнията попада на най-високите места от земната повърхност.
3. на практика мълния може да попадне на всяко място от земната повърхност, т. е. мястото на попадения на мълнията е непредсказуемо.

Енергията на мълнията е огромна. Силата на тока, който протича в канала на мълнията може да достигне от 10 000 до 200 000 А (ампера). Количеството електроенергия на мълнията образно може да се съпостави с тази на общо 20 (двадесет) атомни електроцентрали от мащабите на АЕЦ „Козлодуй”.

Чрез доброто познаване на принципа за образуването на мълнията се създават и ефективните способи за защита на поразяваните от нея обекти.

Така например, ако на Вашата сграда има мълниеприемна мачта (гръмоотвод) и мълнията се е насочила към него, то (както е видно от фиг. 1) срещата между двата заряда (този от облака и този от върха на гръмоотвода) става НЕ на върха на гръмоотвода, а във въздуха – на определено разстояние от неговия връх. Това разстояние определя радиуса на така наречената мълниезащитна сфера. Ако мислено търкаляме тази сфера около върха на гръмоотвода, нейната сянка определя зоните, който този гръмоотвод защитава.

Някои специализирани фирми по мълниезащита дори изработват компютърен модел на сградата, която ще се защитава и „търкалят” мълниезащитната сфера. По този начин те определят точните места за монтиране и параметрите на елементите на мълниеприемната уредба, която се проектира да се монтира на дадения обект. По този начин се постигат оптималните стойности на показателите за надеждност на изгражданата мълниезащитна (гръмозащитна) и заземителна уредба.

А какви са размерите на тази мълниезащитна сфера? Това могат да определят само специалистите по мълниезащита.

Изводи:

1. Мълниезащита е необходимо да притежава всяка сграда, съоръжение и открито пространство, където има събиране и движение на хора (гарови пространства, училища, големи магазини, атракционни и др. паркове, стадиони, спортни площадки, плажове, басейни, паркинги и др.);
2. Мълниезащитната уредба не е просто съоръжение. тя трябва да е проектирана така, че да защитава сградата и прилежащите към нея открити площи (дворове, басейни, игрища и др.). и в същото време да е в състояние да поеме огромната енергия на мълнията, да я отведе в земята – без да се повреди или съдаде разрушения или пожар;
3. Задължително е проектирането и изграждането на мълниезащитни уредби да се извършва от квалифизирани специалисти.