Защо е необходимо да обърнете внимание на вашата мълниезащита

Правилата за проектиране и изграждане на гръмоотводни (мълниезащитни и заземителни) уредби в България са много остарели и не отговарят на съвременните критерии за сигурност.

Доказателства за тази оценка са:

  1. Допуска се да се монтират гръмоотводни мачти върху дървени конструкции на покривите. Закрепването на една такава мачта на покрива е сериозен проблем. Затова масова практика е мачтите от този тип да се закрепват върху дървената конструкция под керемидите. Това е голяма рискова грешка, защото при попадение на мълния върху този гръмоотвод, нейната огромна енергия нагрява мачтата до много висока температура (близка до тази на повърхността на слънцето) и дървената конструкция на сградата неминуемо ще се запали. По този начин преди две години се запали и изгоря покрива на една от сградите на „Александровска болница”. Така, вместо дадения обект да се предпази от пожар, се създават благоприятни условия такова събитие да се случи;
  2. При изграждане на сградите не се обръща сериозно внимание на гръмоотводната уредба. Нещо повече – в много случаи дори такава не се монтира;
  3. Пренебрегва се и не се изисква извършването на проверки на гръмоотводните уредби, монтирани върху сградите и съоръженията. Резултатите от наблюденията ни показват, че на повечето от по-старите сгради, след като са извършвани ремонти на покривите, гръмоотводните уредби или са премахнати, или са доведени до негодно състояние. По този начин, в момента не по-малко от 90% от тези сгради са без мълниезащитни и заземителни уредби.
  4. По досега действащата наредба за мълниезащита, когато се проектира гръмоотводна уредба, се има предвид защитата само на самата сграда. Не се предвижда мълниезащита на прилежащите към постройките дворове, спортни площадки, басейни, паркинги и други места, където е налице струпване на много хора (и особено деца). Поради тази причина, млада жена беше поразена от мълния на плажа в Слънчев бряг.
  5. Интересен е и фактът, че когато мълния попадне върху вода, от голямата енергия на мълнията тя се разлага на кислород и водород, който моментално се взривява. Така че, ако гръмоотводната уредба е проектирана и изпълнена неправилно и по време на мълниеносна дъждовна буря тя се окаже под вода, такъв взрив може да разруши не само покрива, но и цялата сграда, с непредвидими последствия за намиращите се в нея хора и имущество. Подобен случай неотдавна имаше в един от магазините на голяма верига хипермаркети. – взривът разруши покрива на сградата и нарани намиращ се наблизо посетител.
  6. На открити спортни съоръжения (игрища, стадиони, плувни басейни и др.) почти никога не се предвижда мълниезащита. А тъжен факт е, че в гр. Дрезден (Германия), 17 човека бяха поразени от мълния по време на футболен мач. Черната статистика показва потресаващи факти за пострадали на стадиони хора през време на гръмотевични бури и в други райони по света.
  7. Що се касае до предпазните мерки, вследствие на вторичните въздействия на мълниите може да се каже, че в България, те почти не са познати и за съжаление много рядко се прилагат. Дефектирането на телевизори, компютри, интернет-, охранителна техника и други прецизни електронни уреди вече не е прецедент, а все по-зачестяващо явление у нас.

 

2018-03-24T13:23:53+00:00
error: Копирането не е позволено!!!